Тихомир Василев: Тия „партньори“ дето разпарчетосаха България с берлинския конгрес, и където ни мразят цял живот, защото сме живи! Тия дето и сега ни тласкат във война…

Тия „партньори“ дето разпарчетосаха България с берлинския конгрес, и където ни мразят цял живот, защото сме живи! Тия дето и сега ни тласкат във война…

На 26 юни 1944г. по време на Втората световна война е бомбандиран Сопот от англо-американските военнопрестъпници.Бомбандирана е Държавната военна фабрика.

България на практика не воюва с нито една страна от коалицията и е в нормални дипломатически отношения със СССР. Въпреки това по настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари в различни краища на страната с оправданието, че тя е немски съюзник. След доклад на началник щабовете на САЩ и Англия са отправени препоръки ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.

През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“

Самите британски историци признават, че ползата от бомбардиране е много съмнителна и определят „продължаването на бомбардировките от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като „пренебрежение към елементарните морални норми“. След признанията как следва да се определи разстрелът на безпомощни и ранени български летци какъвто е случаят с поручик Иван Бонев и още по-нечовешкото преследване по улиците и разстрели на българското население на един малък град като Дупница на 4 януари 1944 г., когато загиват 80 души!

След войната се лансира тезата, че с протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след „черния Великден“ на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките. Но следват тежките бомбардировки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово, като само при тях, макар да не са толкова масирани като предишните, убитите българи са най-малко 92.

Поклон пред жертвите на американските и английските престъпници!