Четвърт век от измамата „Симеон Сакскобургготски“

Преди 25 години цар Симеон II (1943-1946) се връща да живее у нас и се включва в политиката, за да се превърне в една от най-големите измами за България. В 15 часа и 15 минути на 4 април 2001 г. със самолет от Цюрих, Швейцария, той каца на софийското летище и обявява, че ще остане да живее в страната. Два дни по-късно той се изцепва, че ще влезе в българската политика.

Обещанията на царя, болен фен на хазарта, бяха щедри и, естествено, останаха неизпълнени. Като прословутата опашата лъжа от 6 април 2001-а за бърза и качествена промяна в стандарта на живот „само за 800 дни“.

Но хитрият Симеончо постигна това, за което всъщност дойде – да си върне царски имоти и дворци за десетки милиони, въпреки че пред очите на цялата нация във „Всяка неделя“ обяви, че няма никакви такива намерения.

С една дума – обикновен лъжец, от когото се отказаха и най-верните царски блюзолизци.

След внезапната смърт на баща му цар Борис Трети на 28 август 1943 г., Симеон е провъзгласен за цар на българите, но поради непълнолетието му е назначен тричленен Регентски съвет. След края на Втората световна война и установяването на комунистически режим в страната, на 8 септември 1946 г. се провежда референдум за формата на държавното управление в България, като 92.72  процента от участвалите гласуват за република и 4,37 процента за монархия. На 16 септември 1946 г. Симеон Втори, който не се отказва официално от престола, сестра му – княгиня Мария-Луиза, и майка му царица Йоанна са принудени да напуснат България, след като на 15 септември 1946 г. Народното събрание провъзгласява България за народна република.

За първи път цар Симеон Втори посещава страната, която е напуснал като дете, 50 години по-късно – от 25 май до 16 юни 1996 г. 

Завръщането на цар Симеон Втори в страната и за политическите му амбиции в емисиите на БТА “Вътрешна информация”, “Анализи” и “Международна информация” :

България, един цар за президент?

Рим, 13 март 2001 г. /БТА/ В статия, озаглавена „България, един цар за президент?“ в днешния си брой италианското списание “Еспресо” се спира на възможността цар Симеон Втори, който никога не се е отказвал от претенциите си към трона, да се кандидатира за някакъв републикански институционен пост.

Списанието припомня историята на Симеон Сакс-Кобургготски и прогонването му след организирания от комунистическия режим референдум, премахнал монархията, както и триумфалното му посрещане при посещението му през 1996 г.  Не може да се каже, че републиканска България не беше щедра, след като му върна както гражданството, така и конфискуваните му навремето имоти, отбелязва “Еспресо” и изтъква, че в замяна Симеон Втори спазваше олимпийско дистанциране от политическото положение в родината му при многобройните си посещения.

Сега обаче той даде да се разбере, че желае да се установи отново в България. И всички изтълкуваха съобщението като сигнал за неговото излизане на политическата сцената, посочва “Еспресо”. Според списанието социологическите проучвания дават на евентуално оглавената от Симеон Втори монархическа партия осем на сто от гласовете на избирателите, т.е. сочат я за „трета неудобна сила между партията на мнозинството – десноценстристкия Съюз на демократичните сили и създадената лявоценстристка коалиция“. В статията се припомня също изразеното неотдавна мнение на Конституционния съд, че за президентския пост могат да се кандидатират лица, пребивавали в родината си поне шест месеца годишно през последните пет години. Според списанието, това най-общо решение е насочено срещу Симеон Втори, който не отговаря на това условие.

Това не успя да успокои духовете, особено в десния център, където има сблъсък между онези, които се опасяват от евентуално изтичане на гласове в полза на монархистите, и другите, които виждат в перспектива възможност за укрепване на центъра, отбелязва “Еспресо”. 

Още преди да се завърне в страната, той дарява парка “Врана” на Столичната община:

Симеон Втори дари парка „Врана“ на Столична община

София, 29 март 2001 г. /БТА/ Цар Симеон Втори дари парк „Врана“ на Столична община. Днес в 18:10 часа столичният кмет Стефан Софиянски и юридическият съветник и пълномощник на царското семейство Асен Ошанов са подписали договора за дарение на парка.

Всички юридически неща около дарението са изчистени, каза за БТА кметът Софиянски. До 31 май Столичният общински съвет трябва да го гласува, с което всички формалности около него окончателно ще приключат, допълни той.

Според договора цар Симеон Втори и неговото семейство даряват за нуждите на българските граждани един уникален по ботаническата си стойност имот, пише в съобщение на пресцентъра на Столична община. Чистата площ на дарението възлиза на 882 421 квадратни метра и по оценка на специалисти е на стойност 19 милиона долара, е посочено в съобщението.

Царското семейство си запазва една част от парка около царския дворец в размер на 21 400 квадратни метра. Тази част ще бъде отделена от дарения парк с ограда, построена с лични средства на царското семейство, пише в съобщението.

При подписването на договора Асен Ошанов е представил пълномощия, както и изпратени по факса писма на цар Симеон Втори и княгиня Мария-Луиза с днешна дата. В писмата те още веднъж потвърждават направеното на 6 ноември 1999 г. волеизявление за дарение на парка, пише в съобщението.

*

Симеон Втори пристига в България на 4 април, съобщи пресаташето на царя

София, 30 март 2001 г. /БТА/ Симеон Втори пристига в България на 4 април следобяд, съобщи за БТА пресаташето на царя Галя Дичева.

Програмата на Симеон Втори ще бъде уточнена по-късно, добави Дичева. 

В деня на пристигането си цар Симеон Втори е лаконичен:

Почакайте до петък – ще бъде интересно, каза Симеон Втори пред журналисти

София, 4 април 2001 г. /БТА/ Благодаря ви, че дойдохте, наистина съм трогнат, обърна се Симеон Втори към десетките граждани, дошли да го посрещнат на аерогара София. Царят пристигна в 15 часа и 15 минути със  самолет от Цюрих. (…)

Почакайте до петък, ще бъде интересно – така отговори царят  на въпросите как ще участва в политиката и какво е посланието му към българския народ. По предварителна програма той ще даде изявление за журналистите в петък в двореца “Врана”.

Сред посрещачите на царя бяха депутатите от Парламентарната група за диалог и партньорство Димитър Иванов – /заместник-председател на групата/ и Камен Костадинов. Андрей Кожухаров и Костадин Халачев от ръководството на Федерация „Царство България“, както и представители на други монархически организации.

Възгласи от посрещачите „Монархия“, „На трона“, „Симеон“,  както и песента „Я, кажи ми, облаче ле бяло“, изпята в промонархически вариант, съпътстваха думите на царя. 

Два дни по-късно – на 6 април 2001 г., в резиденция „Врана“ Симеон Сакскобургготски прави изявление пред журналисти, в което обявява намерението си да участва в предстоящите парламентарни избори:

Симеон Втори ще участва в парламентарните избори начело на Национално движение „Симеон Втори“

София, 6 април 2001 г. /БТА/ Симеон Втори ще участва в предстоящите парламентарни избори начело на Национално движение „Симеон Втори“ – „за нов морал в политиката и за нови икономически решения, с нови хора, като движеща сила“. Днес пред журналисти в резиденция „Врана“ Симеон Втори обяви създаването на движението.

По неговите думи то ще работи за бърза и качествена промяна на стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ни, каза Симеон Втори.

Той гарантира скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около „изконните идеали и ценности, които са съхранили величието ѝ през вековете“.

Царят обеща въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, „която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимите чуждестранни капитали“.

„Решението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери. Прицелът на това движение няма да бъдат отделните партии или личности, тъй като аз не се конфронтирам с никого“.

Царят обяви, че му предстоят срещи из страната с цел формиране на избирателните листи на движението. „Ще се стремя мнозинството от кандидат-депутатите да бъдат хора, които просто са работили, страдали и вярвали в по-доброто бъдеще на народа ни. Разбира се, ще поканя и хора, участвали в политическия живот, заради техния опит и професионализъм, давайки си ясна сметка, че политическата стихия едва ли е пощадила нечия репутация“, заяви Симеон Втори.

Той изрази желанието си значителна част от кандидат-депутатите на Движението да са жени. „Винаги съм вярвал, че тяхното участие в политиката ще я направи по-човешка и заради това по-успешна“, каза Симеон Втори.

Той увери, че движението ще използва механизми, които ще направят депутатите му непосредствено отговорни пред избирателите им. Симеон Втори предупреди, че всеки, приел поканата му за участие, ще носи отговорност да се посвети на целите на движението и трябва да е готов да се оттегли, когато доверието в него не е било оправдано.

На изборите царят ще разчита на подкрепа на всички, вярвали в него досега, особено на образованите млади хора, които той нарече свой най-силен потенциален съюзник в осъществяване на предлаганите промени. Симеон Втори ще разчита и на българите, живеещи в чужбина, „които милеят за България и искат да й помогнат“.

Царят иска да мотивира за участие в изборите онези, които днес заявяват, че няма да гласуват или че ще гласуват, „но не водени от нов стимул за промяна, а от стереотип и даже страх от миналото“.

Симеон Втори говори за твърдения, че приетият закон за партиите бил предназначен да попречи на избирателите да го последва в промяната, която предлага. „Не желая да допусна, че това е възможно в една развиваща се европейска демокрация“, каза накрая Симеон Втори.

Той нарече днешния ден повратен в живота му. По думите му е дошло съдбовно време за България и лично за него.

Симеон Втори каза, че не отрича успехите във външната политика на България и положителните тенденции в икономическото ѝ развитие през 1999 година и до есента на 2000 година.

„Но над всички стои мъката и нарастващият гняв на много хора. Не е морално, нито политически оправдано по европейските стандарти повечето хора да живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство, както и десетки хиляди млади хора да напускат България, прокудени от безперспективността; нито почти половината от българските граждани да заявяват, че няма за кого и защо да гласуват“, заяви царят.

Преди изявлението на Симеон Втори неговият прессекретар Галя Дичева предупреди журналистите, че след изявлението си царят няма да отговаря на въпроси на журналисти.

Царят говори в градината пред резиденцията. Той излезе заедно със съпругата си царица Маргарита. Над резиденцията се вееше българското знаме. Десетки бяха журналистите, включително и от чужди медии, дошли да отразят изявлението му.

*

Световните агенции за обявеното от Симеон Втори участие в парламентарните избори

София, 6 април 2001 г. /БТА/ Официално обявеното решение на бившия български цар Симеон Втори да създаде национално движение за участие в парламентарните избори през юни намери днес място в информациите на всички световни агенции.

Асошиейтед прес, Франс прес, ИТАР-ТАСС и Ройтерс акцентират върху думите на бившия монарх, че ще се стреми в политиката към етика и морал и ще се бори с корупцията, която обрича хората на мизерия и отблъсква чуждестранните капитали.

Ройтерс отбеляза, че с това решение Симеон Втори става първият монарх от бившите социалистически страни, който влиза в политиката.

Агенциите цитират и обещанията на Симеон да не се конфронтира с никого, а да се стреми да решава най-спешните проблеми на страната. Те изтъкват намерението му да избере кандидатите на своето движение за изборите в зависимост от тяхната компетентност, а не според принадлежността им към определена политическа партия или семейство.

Според ИТАР-ТАСС изявлението на Симеон Втори, че е готов да „изпълни своя исторически дълг към България, ако получи силна подкрепа на изборите, може да се тълкува двояко: като готовност да оглави ново правителство и като намерение да се бори за връщането на монархията“.

Асошиейтед прес отбелязва, че движението на Симеон може да привлече гласове от СДС. АП цитира неотдавнашно допитване до общественото мнение, според което то може да разчита на около 20 процента.

Агенциите припомнят, че подкрепата за управляващите в момента е намаляла поради мъчителните икономически реформи, довели до спад в жизнения стандарт на хората и скандалите за корупция по висшите етажи на властта.

След изявлението на цар Симеон Втори, чуждите медии правят сравнение с другите монарси в изгнание и за политическите планове на българина:

Източноевропейските монарси в изгнание

Лондон, 7 април 2001 г. /БТА/ Българският цар в изгнание Симеон Втори обяви вчера, че ще участва в парламентарните избори в България на 17 юни като лидер на нова политическа формация. Във връзка с това Ройтерс предаде справка за сегашните претенденти за бивши тронове в Източна Европа.

Албания – Крал Лека Първи, който живее в Йоханесбург, е син на крал Зогу Първи. Роден е в Тирана през 1939 г., няколко дни преди семейството му да напусне страната. Той е обявен за крал от албанското Национално събрание в изгнание през 1961 г. Ройтерс отбелязва, че през 1997 г. Лека устрои неуспешен референдум за възстановяване на монархията в страната си. В момента срещу него в Албания са предявени обвинения за незаконно притежаване на оръжие. Неотдавна той каза, че ще се върне в Албания, когато властта там се смени, за да организира нов референдум.

България – цар Симеон Втори, живял досега в Мадрид, е роден в София през 1937 г. Става цар след смъртта на баща си Борис Трети през 1943 г. Семейството му е изгонено през 1946. Царят обяви намерението си да участва в изборите на 17 юни като лидер на Национално движение Симеон Втори. Значителна част от царските имоти му бяха върнати през 1998, посочва Ройтерс.

Унгария – Ерцхерцог Ото фон Хабсбург, роден през 1912 г., става глава на имперската династия Хабсбург след смъртта на баща си през 1922 г. Хабсбургите управляваха Австро-Унгарската империя, простираща се от Австрия на запад до сегашна Румъния на изток и разпаднала се след Втората световна война, напомня Ройтерс. Хабсбургите напуснаха Унгария при навлизането на съветските войски в края на Втората световна война. Те се върнаха половин век по-късно, след рухването на комунизма през 1989 г. Ото фон Хабсбург е член на Европейския парламент от германската провинция Бавария. Изнася лекции по международни въпроси из цял свят и е лауреат на множество ордени и награди, посочва Ройтерс.

Румъния – крал Михай Първи живее в Швейцария. Роден е през 1921 и е обявен за крал през 1927, но е свален от баща си Карол Втори. Наследява престола след абдикацията на баща си през 1940. Заставен е да абдикира през 1947 след комунистическия преврат. Румънското гражданство му е отнето. През 1990 г. при първото си посещение в Румъния е депортиран. През 1996 центристкото правителство му възстановява гражданството. През 1997 става пътуващ посланик, за да подкрепи неуспелия тогава опит на Румъния да бъде приета в НАТО. Михай обяви, че зачита румънската републиканска конституция, посочва Ройтерс.

Русия – Великата княгиня Мария Владимировна е родена в Мадрид през 1953 г. и става глава на императорското семейство Романови през 1992 г. след смъртта на баща си, Великия княз Владимир Кирилович. Правото на Мария да бъде глава на династията се оспорва от други потомци на царското семейство.

Югославия – Престолонаследникът Александър Караджорджевич, роден в Лондон през 1945 г., е син на последния югославски крал Петър Втори. Той реши да не бъде титулуван крал след смъртта на баща си през 1970. Посети за първи път Белград като лондонски бизнесмен през 1991 г. Беше опонент на режима на Милошевич и обяви пълната си подкрепа за новия президент Воислав Кощуница.

Караджорджевич казва, че тежкото социално положение и бедността в Югославия са много по-спешни проблеми от въпроса за възстановяване на монархията, отбелязва Ройтерс. 

*

Представители на балкански монархически институции коментираха решението на Симеон Втори да участва в изборите

София, 8 април 2001 г. /БТА/ Драгомир Ацович, председател на Председателството на Кралския съвет на Югославия, определи днес в коментар пред Радио Свободна Европа постъпката на Симеон Втори за влизане в политиката като „необичайна, която по някакъв начин излиза извън рамката, която се подразбира, когато се говори за ролята и мястото на монархията в една държава“.

„Възможно е целта на Симеон Втори да е да използва парламента като инструмент за възстановяване на монархията, но не мога да си представя ситуация монархията да бъде възстановена, ако това не е резултат от волята на мнозинството от гражданите. Ако Симеон Втори стане активен участник в парламента, това ще означава да се сдобие с определено политическо влияние, а по този начин да популяризира на ново качество идеята за възстановяване на монархията“, коментира Драгомир Ацович.

Пред същата медия говорителката на румънския крал Михай изрази надеждата си, че участието Симеон Втори в изборите ще го върне начело на държавата, „тъй като това може да бъде само от полза за България“. Тя припомни, че Симеон Втори е заел трона като дете и не е положил клетва за вярност на България като цар и че крал Михай не можел да постъпи по такъв начин, защото е положил клетва като цар.

*

„Таймс“ за Симеон Втори

Радио „Свободна Европа“, „Светът днес“, 9 април 2001 г. , 18:30 ч.

Водещ Стефан Радованов: Дияна Иванова продължава сега с обобщение на западните коментари.

Дияна Иванова: „Ако успее, Симеон Втори ще бъде първият източноевропейски монарх, който ще се върне на трона, след като комунизмът премахна монархическите институции навсякъде на Балканите след Втората световна война“ – това пише лондонският „Таймс“.

Шестдесет и четири годишният Симеон, който напусна трона на 9-годишна възраст, съобщи в София, че неговата нова партия ще се нарича Национално движение „Симеон Втори“ и ще кандидатства на парламентарните избори на 17 юни. След края на комунизма царят направи няколко посещения от базата си в Мадрид в страната, където има силни привърженици. Той направи опит да се кандидатира за президентските избори по-късно тази година, но беше спрян от решението на КС през февруари, тъй като не е живял достатъчно време в България.

Според социологическите проучвания Симеон Втори има шанса да получи 18% от вота в изборите, само малко под процентите, които получава сега управляващата коалиция СДС. Царят направи своето телевизионно обръщение на живо от бившия дворец “Врана”, който беше върнат на семейството през 1998 г.

Цар Симеон и цар Михал от Румъния са единствените двама членове на източноевропейските царски фамилии, които са управлявали, и много българи вярват, че дългосрочната цел на Симеон Втори е да се върне на трона. Симеон става цар на 6-годишна възраст след смъртта на баща си Борис Трети през 1944 г. и три години по-късно е прокуден, когато България е обявена за република, пише още „Таймс“.

Материалът Четвърт век от измамата „Симеон Сакскобургготски“ е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ