Фотий е определен за глава на Българската православна старостилна църква с титлата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 г. По бащина линия принадлежи към революционен род от костурското село Галища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов. Завършил е Духовната академия „Свети Климент Охридски“.

До лятото на 1982 г. преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 г. завършва класическа филология в Софийския университет и от декември 1989 г. е редовен асистент по старогръцка литература към катедрата „Класическа филология“ университета.

По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ във Фили край Атина от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно-православна църква. След завръщането си в България служи тайно в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Подстриган е за монах с името Фотий.

ВКС трасира пътя към църковен разкол (съдебно решение)

След падането на комунистическия режим у нас е създадена старостилна Триадицка епархия. През 1993 г. старостилни православни църкви дават автокефалия на Българската православна старостилна църква и на 17 януари 1993 г. в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ йеромонах Фотий е ръкоположен за епископ с титлата Триадицки, по едно от старите имена на град София.

На 3 март 2016 г. на заседание на Архиерейския Синод на Българската православна старостилна църква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в ранг на митрополия и съответно епископ Фотий Триадицки да бъде издигнат в сан митрополит. На 6 март 2016 г. в катедралния храм „Успение Богородично“ в София Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.

Каква е разликата между Юлиански и Григориански календар

Два са основните календарни стила, използвани днес – Юлианският, въведен през I в. пр.Хр. от император Юлий Цезар, и Григорианският, носещ името на папа Григорий XIII и въведен от него през 1582 г. Първият бил хелиоцентричен, а вторият – геоцентричен. Разликата между тях понастоящем е 13 дни.

Днес повечето поместни православни църкви под влияние на гражданската власт са възприели сравнително по-прецизния Григориански календар и по-точно една негова разновидност под наименованието „поправен Юлиански календар” за богослужебно отбелязване на неподвижните празници като Рождество Христово, Гергьовден, Благовещение и т.н. Всички православни църкви обаче (с изключение на Финландската) при празнуване на подвижните празници от т.нар. пасхален кръг (Великден, Цветница, Петдесетница и т.н.) и досега се ръководят от Юлианския календар.

Това е така, защото единственото по него могат да се спазят каноническите разпоредби Христовата Пасха (Великден) да бъде отбелязвана винаги след юдейската, съгласно евангелския разказ. Въпреки че понякога се нарушава друго каноническо изискване – тя да бъде след първото пролетно пълнолуние. В някои години (напр. 1997, 2000, 2002, 2005, 2013 г.) ние посрещнахме този празник едва след второто пролетно пълнолуние. Според Григорианския календар се получава обратното – жертва се първото условие, а се спазва второто.

Когато римляните завладяват Египет (І век пр.н.е.), там те се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и император Юлий Цезар решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност. По нареждане на императора александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. С времето се натрупва изоставане на Юлианския от астрономичния календар, което налага реформа. Новият календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес.

Григорианският календар, наричан още нов стил, е съвременният международно признат светски календар. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа, като този процес продължава почти три века и половина.

В България Григорианският календар е въведен със закон, приет от Народното събрание на 14 март 1916 г. В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар и след 1916 г. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, поправен Юлиански календар.

Материалът Кой е старостилният митрополит Фотий? е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !