Забравете за водата от горските извори, защото не знаете коя мишка е пикала в тях, казва в интервю за ДАНИ ЗЛАТАНЧЕВА от в. „Уикенд“ Атанас Мангъров

– Доц. Мангъров, бихте ли казал какво ни носи новият хантавирус и трябва ли да вадим отново старите маски?

– Хантавирусите са разпространени по целия свят. Те са от типа РНК вируси. Разпространяват се чрез различните видове  гризачи. Всеки един хантавирус има гостоприемник, в който се разпространява. Причинява хеморагичната треска с остра бъбречна недостатъчност. Като резервоари на този вирус са горските мишки. Заразяването става по аерозолен път при хората. Преди това заразеният би трябвало да имал контакт с миши екскременти, слюнка. Заразата може да се пренесе и с фекалии, чрез приемането на храна и вода, замърсени с миши секрети. Обикновено се заразяват горските работни и туристите в планините. Изключително опасно е да се пие вода от горски извори, защото не се знае какво съдържа тя. В нея лесно може да попадне миша урина. Бистрите горски изворчета са любими на планинарите, но нека имат едно предвид, че някой миш може да е правил пиш. Хантавируите, които са разпространени в Азия и Европа причиняват тази хеморагичната треска и проблеми с бъбреците.
Положението е сериозно, защото този вирус е силно животозастрашаващ. Леталният изход е много висок процент – между 20 и 50%. В България сме имали десетки пациенти с хеморагичната треска и бъбречен синдром. Почти всички от тях стигат до хемодиализа. Не всички обаче продължават земния си път. Трябва да знаем, че заразяването от човек на човек става трудно. Потенциал за развитие на епидемия този вирус не дава, съответно за маски.

– Как протича този вирус?

– Под формата на тежка пневмония с дихателна недостатъчност със силен белодробен оток. Както отбелязах, леталният изход е между 20 и 50%, че дори и 60%. Заразеният е с висока температура, болка в мускулите, силна отпадналост. След това идва бъбречната недостатъчност, следват болницата и хемодиализата. Когато пациентът има анамнеза и каже, че е ходил по гори и чукари, трябва да се мисли, че е възможно да е пипнал хантавирус. Откривали сме го при доста пациенти и в други години. Нищо ново под слънцето, както се казва.

– Простете, но това е фатален край по-висок по статистика от този, който причиняваше Ковид-19…

– Да, така е – може да причини много висока смъртност. Хантавируите са от групата на особено опасните инфекции. Могат да бъдат използвани като биологично оръжие. Единствените хантавируси, които могат да се предават между човеците, са т. нар. андски  хантавируси. Името им идва от планината Андите, планинска верига в Южна Америка. Но за да се случи това, двама души или няколко човека трябва да живеят заедно, да ползват една баня, една кухненска посуда, да спят в общо легло. Вдишването на аерозоли, които са с елементи от екскременти на различни видове гризачи води до зараза. Пак ще кажа, че това е особено опасна инфекция, която протича тежко и често завършва летално. За отбелязване е, че само преди няколко месеца в САЩ почина един от известните актьори и носител на „Оскар”  – Джийн Хекман. Преди това той беше живял 8 дни с мъртвата си съпруга, за която се знае, че е била с бъбречен синдром, причинен от  хантавирус – вероятно нахапана от плъхове.

– Споменахте, че у нас проблемът идва от горските мишки. Бихте ли казал каква е разликата между горските мишки, полски мишки и тези, които влизат в мазетата на хората?

– Всеки хантавирус си има различни гризачи, в които намира начин да съществува и те да го разнасят като зараза. Знае се, че у нас горските мишки разнасят хантавируси. Горските мишки имат много малко общи неща с мишките по мазетата, които няма как да станат резервоари за вируса. Гризачите бързо се размножават и това покачва степента на опасност. Излишно е да казвам, че трябва да поддържаме високо ниво на хигиена. Особено в килерите по планинските хижи. По време на войната в Корея е имало много случаи на хеморагична треска с бъбречен синдром сред американските войници. Причината са били полските мишки, който пренасят друга разновидност на хантавируса. Хантавирусите са около 20 вида и всеки един от тях има свой гризач, в които живее безпроблемно. Гризачите не боледуват, но разпространяват вируса чрез екскрементите си. Зараза може да стане и при ухапване, и при одраскване.

– Какво бихте посъветвал хората? Какво да правят, че да се предпазят от поредния лош вирус?

– Да не пият вода от непроверени горски извори. Пиенето на вода от поточета и изворчета е масова практика сред планинарите, защото се вярва, че в планината водата е чиста. Хубаво, но знае ли се, че малко по-нагоре някоя мишка не пишка?! В хижите и станциите не бива да се допуска замърсяване на хранителните продукти с миши фекалии, урина. Пътниците от луксозния лайнер са били заразени преди да се качат на кораба. За нещастие там е бил открит този андски хантавирус, които има възможност да се разпространява от човек на човек. Каютите на кораба са помогнали да се разпространи заразата. Според мен пътуващите са се заразили в Аржентина, където се срещат андските хантавирус, предаващ се от човек на човек. Ще кажа пак, тези вируси си съществуват в природата, но те нямат потенциал за епидемия. Планинарите трябва да внимават с храните и хранителните продукти, за да не попаднат на нещо нечисто и заразено.

– Има ли достатъчно васкини за българите, желаещи да се ваксинират?

– Ваксини за този тип хантавирус, у нас няма. Ваксини има в Корея и Китай, които обаче според мен са с недоказана ефективност. Този вирус не се нуждае от масова профилактика.

– Може ли да си помогнем с бабините рецепти от старите тефтери, с туршия, с мед, витамини и плодове?

– Не, категорично не. Когато човек се разболее от хеморагичната треска, трябва да е наясно, че инфекцията е смъртоносна и не бива да се подценяват симптомите й още в началото. Влизането в болнични заведения, при това в режим на неотложност – до часове, е задължително. Без хемодиализа човек няма как да спаси кожата си. Заболяването може да продължи няколко седмици, дори повече от месец. Бабините рецепти няма да помогнат. Човек не бива да се лекува сам. Хантавирусите са рядко заболяване, но за съжаление с висока смъртност. Те могат да бъдат използвани като биологично оръжие, особено ако бъдат модифицирани по един или друг начин. Тогава стават истинска заплаха за човечеството. Към момента няма такава заплаха, освен ако някой не реши нещо друго. Хората не бива да изпадат в паника. Неприятното може да дойде, ако някой се реши и се разиграе с тези вируси. Същото беше като при коронавирусите, които съществуват откакто свят светува. Изведнъж някакъв китаец изяде гущери, прилепи и заразата плъзна по света. Това предполага човешка намеса, определено не беше природен феномен. Учудващо е, че СЗО се занимава с луксозния лайнер – нещо, което не му влиза в работата. Напомня ми една приказка, в която се казва, че ако в първо действие на стената на сцената виси пушка, то в края на пиесата тя задължително ще гръмне. Връщам се назад и се сещам, че преди епидемията с Ковид-19 пак се говореше за кораб със заразени с ковид. Сега имаме кораб с хантавирус. И това ме плаши! По-скоро ме плаши това, което може да бъде направено с хантавирусите. Шефът на СЗО говори за заразените на кораба. Защо правят така?! Масова паника ще настане сред хората и вероятно ще навлезем в зоната на конспирацията.

Доц. Атанас Мангъров е популярно име в българската медицина. Още в първите дни на пандемията от март 2020 г. той настояваше, че Ковди-19 е вирус като вирус, маските предпазват от по-едрата слюнка, а ръкавиците може да доведат до появата на гъбични инфекции. Оспорваше и ефективността на ваксините срещу Ковид-19.

Докторът е  роден на 31 януари 1956 г. в Стара Загора в семейство на зъболекаря Христо Мангъров и педиатърката Елена Костова. Завършил е Английската езикова гимназия в Пловдив, а през 1982 г. взема тапия от Висшия медицински институт под тепетата. Защитава дисертация на тема „Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст” и придобива научна степен кандидат на медицинските науки. Резултатите от неговата дисертация за рехидратация при чревните инфекции се използват в цялата страна.

Когато започва работа в столичната Инфекциозна болница  – 1983 г., там умирали по 25-30 хлапета годишно. Благодарение на терапията, която създава, позната като Банката на Мангъров, смъртните случаи се свиват до под 8. Атанас Мангъров е шеф на детското отделение в известното здравно заведение.

Материалът Мангъров: Вируси не се лекуват с бабини рецепти, смъртността стига до над 50% е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ

Сподели сайта, ако ти харесва. Благодарим ти !