
Докато на 19 април българите се готвят да гласуват на осмите си парламентарни избори за пет години, някои се надяват на обрат в политическата парализа, която е блокирала страната, пише полското онлайн издание TVP World.
През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери. Заредилите се една след друга коалиции се разпаднаха и политическият пазарлък се превърна в новата нормалност в политическа система, белязана от поляризация и разделение. Раздробената парламентарна реалност определя българската политика, откакто последното привидно стабилно демократично управление приключи заради ендемичния проблем на страната – корупцията. Премиерът Бойко Борисов управляваше страната от 2016 г. до масовите улични протести през 2020 г., които най-накрая доведоха до оставката му през 2021 г.
Оттогава насам през въртележката на българската политика се превъртяха само три краткотрайни правителства, прекъсвани от периоди на технократско управление. Последното временно правителство беше назначено от президента Илияна Йотова през февруари, отново след широкомащабни антикорупционни демонстрации, които също така подчертаха постоянните икономически проблеми на гражданите. Само месец по-рано тогавашният президент Румен Радев подаде оставка, за да се включи на партийно-политическия ринг. Бившият пилот на изтребител и генерал-майор се кандидатира за премиерския пост с антикорупционна платформа, обещавайки да прекъсне безизходицата и да преобърне България.
Дежавю
Радев далеч не е първият български политик, който обещава край на статуквото, от което хората очевидно са уморени. Но посланието му изглежда намира отклик сред електората от около 6,5 милиона. Бившият държавен глава и командир на ВСС в момента води в анкетите с около 30% подкрепа за своята партия „Прогресивна България“ (ПБ), с почти 10 пункта пред втората коалиция на Борисов ГЕРБ-СДС. Въпреки преднината на ПБ, не се очаква никоя партия да си осигури ясно мнозинство, което повишава перспективата за по-нататъшни пазарлъци за сформиране на правителство.
И тук се крие същността на политическата безизходица на България. Пейзажът се характеризира с множество малки партии, всяка от които се стреми да играе ролята на „кинг-мейкър“ в коалиционните сделки, които неизменно следват изборите. Пропорционалната система на представителство в България облагодетелства малките партии да влязат в 240-местния законодателен орган, но поради фрагментирани и често противоречиви мнения, много от тях категорично не желаят да си сътрудничат помежду си.
14 партии и 10 коалиции ще се състезават за места на изборите на 19 април и предвид 4%-ния парламентарен праг се очаква много малцинствени групи да бъдат представени.
Проблемите, свързани с широкото политическо представителство, се изострят от друга определяща характеристика на българските избори – ниската избирателна активност.
Делът на избирателите, участващи в гласуването, систематично намалява от 2021 г. насам, достигайки едва 38,9% на последните избори през октомври 2024 г. Въпреки че последната цифра за избирателната активност е леко по-висока от историческия минимум от 33,4% през юни 2024 г., най-ниската избирателна активност в Европа се разглежда като отражение на нарастващото обществено разочарование от вътрешната политика.
Ключови въпроси
Корупцията – и борбата срещу нея – остава фокус на тези избори и централен стълб на кампанията на Радев. Възприятието за системна корупция ерозира доверието на избирателите както в политическата класа, така и в националните институции. Временно изпълняващият длъжността технократски премиер на София, бившият заместник-управител на Централната банка Андрей Гюров, се опита да се справи с този проблем, като обеща да подобри изборния процес в България с надеждата да увеличи избирателната активност.
„Вярваме, че това ще бъдат едни от най-справедливите избори през последните години“, каза Гюров по време на посещение в Киев в края на март, подчертавайки, че случаите на корупция, докладвани на полицията, са се увеличили рязко по време на неговия мандат, тъй като хората са видели, че властите предприемат действия.
Това, според него, ще помогне за възстановяване на общественото доверие и увеличаване на избирателната активност. „Мисля, че това ще има мултиплициращ ефект върху доверието на хората в институциите на страната“, каза той.
В усилията си да осигури честна надпревара, настоящата администрация също така се обърна към ЕС за помощ в противодействието на чуждестранната намеса, предимно от Русия.
Икономически трудности
Но залогът е по-голям от шуробаджанащината и олигархията. Последните вълни улични протести бяха предизвикани не само от корупцията, но и от състоянието на икономиката и нарастващите разходи за живот. България прие еврото на 1 януари и въпреки че предишната валута, левът, беше обвързана с общата европейска валута много преди присъединяването на София към ЕС, опасенията от повишаване на цените бяха широко разпространени. Това, съчетано с покачване на инфлацията след въвеждането на еврото до 3,9% през март, се наблюдава на фона на най-ниския БВП на глава от населението в ЕС и високата младежка безработица, която в момента е 12,5%.
Наред с политическото разочарование, високата младежка безработица доведе до значителен отлив на млади таланти и избиратели. В момента България е най-бързо свиващата се страна в Европа, като е загубила почти 25% от населението си от 80-те години на миналия век. Изтичането на хора в трудоспособна възраст доведе до недостиг на работна ръка и увеличение на дела на зависимите спрямо заетите, което доведе до „коефициент на възрастова зависимост“ над 60%.
Връщането на това „изгубено поколение“ обратно в България ще бъде основно предизвикателство пред всяко бъдещо правителство. Но преди да бъде сформирано такова правителство, самите българи трябва да решат дали априлските избори обещават смело ново бъдеще или продължаване на статуквото.
Материалът TVP World за България: 8-и опит за рестарт на една уморена нация е публикуван за пръв път на Краля на Мрежата.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Народ
Be the first to comment